На Великден в народния календар са съхранени най-много обреди и обичаи.   Веселието

през великденските празници не спирало. Младежите връзвали люлки и люлеели на тях изгорите си. По поляните децата играели на „прескочи – кобила", момчетата – на „ашици" със събраните характерни кости от жертвеното агне. А „боренето" с яйца развеселявало и малки, и големи. Добра поличба било за този, чието яйце остане здраво – борец го наричали. Борец го наричаме и днес.

Състезанията с яйца на Великден се уреждали още по времето на дедите ни. Две групи ги търкаляли една към друга. Побеждавали тези, които оставали с по-голям брой здрави яйца. Счупените, с много закачки, изяждали дружно.

По-големите завързвали две момински забрадки и наредени момичета и момчета, двама по двама, минавали под кърпите, пеейки: Алю – порталю – кажи коя мома на кой ерген ще пристане?

Близък да тази игра е и широко разпространеният великденски обичай

Ладино хоро

То, хорото, също минава под кърпа, която се държи от две момичета – едната вътре в хорото, другата отвън. По-късно хорото се провира под прът, който държат момците.

Момите пеят:
Ой, Ладо, Ладо, момиче младо.

А Лада им отговаря:
Та що ходите, та що гледате?
Момче главиме, мома тражиме.

Та коя ви е най-омилела?
Омилела ни е крайна девойка

Та ето ви я, водете си я,
тя не е луда, сама да дойде

Луда не луда, сама ще дойде,
сама ще дойде в гора зелена...

По-особен е великденският обряд

Мара и Лишанка

Обичаят е разпространен в Бургаско и се изпълнява с надежда за дъжд, против градушка, магии и лоши болести. От три чехъла на три млади невести се прави кукла. Стъкмява се като булка. Избира се момиче, с живи родители, да носи куклата. Другите я заобикалят и припяват, минавайки през цялото село. Накрая окъпват куклата в реката, а момите се пръскат една друга за здраве и късмет. Поверието гласи, че мома, която участва в този обряд – змей я не люби.

Интересно е, че в голяма част от великденските песни се явяват митични образи на самодиви и юди, змейове и змеици, които отвличат моми и невести. Това навежда на мисълта, че обичаите, при които са се пеели тези песни, са отразявали стародавните вярвания на българите – когато природните стихии и болестите приемали образа на митични същества.

Във всеки случай великденските песни нямат връзка с православния канон. Във великденския обреден фолклор са се съхранили житейските човешки вълнения, свързани с непрекъснатото обновление в природата, с вечния кръговрат на живота, с младостта, любовта и красотата...

Весел Празник Миглена :)

"Във всеки случай великденските песни нямат връзка с православния канон. Във великденския обреден фолклор са се съхранили житейските човешки вълнения, свързани с непрекъснатото обновление в природата, с вечния кръговрат на живота, с младостта, любовта и красотата..."